Родители даряват органите на сина си, но сърцето му не издържа – спира 40 дни след трансплантацията
Майката Стефка става приятелка с дамата, която живее дълго време с черния дроб на Сашо, през 2020-а обаче Ивка Ганчева умира На 69 години достойната българка продължава да работи, а за Великден меси козунаци - обичаните на сина й “Ако в миналото ваш непосредствен загуби борбата за живот, направете по този начин, че други хора да продължат живота и да бъдат щастливи. ” С тези думи Стефка Сапунджиева от Велико Търново притегли вниманието на 35 почтени българи, правили добрини през 2010 година, и на събралите се да им изразят признанието си. В навечерието на 2010-а Стефка и Иван Сапунджиеви изгубиха 25-годишния си наследник Александър. Преодолявайки персоналната покруса, те и другият им наследник - Светослав, подариха органите на Александър за
трансплантация и по този начин избавиха живота на 4-ма души. Пред силата и благородството на фамилията се поклони тогава министър председателят Бойко Борисов. Той горещо поддържа апела на Стефка да се подаряват органи. “Тази майка даде персонален образец и изясни по допустимо най-хубавия и човешки метод по какъв начин биха могли да се спасят хора посредством трансплантация и след това да живеят пълноценно. Трябва да пренесем думите до съзнанието на всеки българин, че с даряването на органи може да има живот след гибелта ”, сподели тогава Борисов. Днес Стефка споделя, че болката от загубата на дете е голяма и не отшумява с годините. Просто се научаваш да живееш с нея. Но донорството е идея, която си заслужава. “Това беше упованието ни ”, безапелационна е тя. Жената ясно помни 28 декември 2009 година, когато за последно изпраща Сашо на нощна промяна в куриерската компания, в която работи.
Младият мъж ненадейно получава мозъчен кръвоизлив, без нищо да го е предвещавало. Въпреки напъните на лекарите в регионалната болница във Велико Търново няколко часа по-късно младежът получава втори кръвоизлив. На 31 декември по обед комисия установи мозъчната гибел. На родителите е препоръчана опцията синът им да стане донор и те се съгласяват. “При нас стана доста елементарно вземането на това решение, тъй като аз знаех какво мисли Александър по въпроса за донорството. Даже се смеехме с него, че би трябвало да запишем някъде, а
той ми споделяше:
“На теб кой ще ти
вземе органите,
тук те боли, там те боли ”, спомня си Стефка. Вечерта е откаран в София в университетската болница “Св. Екатерина ”, с цел да бъдат осъществени трансплантациите. В онази кошмарна новогодишна нощ Стефка, Иван и Светослав чакат лекаря да се обади, че са пристигнали, че всичко е наред. Скоро откакто са погребали сина си, с тях се свързва българка от Съединени американски щати. Леля е на Антонина от Пловдив - момичето, което получава сърцето на Александър. “Точно на помена за 40 дни от гибелта на Сашо сърцето спряло. Нещо ми подсказваше, че сърцето му няма да издържи. И като се връщаме от гробищата, лелята се обади да ни заяви ”, спомня си майката на Александър. И връзката им прекъсва. Една година Стефка се надява, че по някакъв метод някой от другите реципиенти ще се обади. “С това живеех и ме крепеше. Като отидем на гробищата, все търсех знак някой да не би да е ходил ”, споделя търновката.
Година след гибелта на Сашо в тв репортаж вижда дамата, която живее с черния дроб на сина
Моли екипа на предаването за нейния телефон. Чуват се на Ивановден. “Казах: “Обажда се майката на вашия донор ”. Отсреща безмълвие. Допълних: “Не се притеснявай, нищо не желая, единствено да знам, че си добре ”, продължава описа си Стефка. Ивка Ганчева от София е с тежка цироза и с помощта на дарения орган на младия мъж получава втори живот. Оказва се, че майката и столичанката имат някои общи неща - те са астрални близначки, бащата на Ивка е Александър и спасителят е Александър. Първата им среща е във Велико Търново - на 10 септември, дружно честват рождените си дни. “Обещахме си още щом се видяхме, да не плачем. Вечерта изкарахме в непрекъснати диалози, опознахме се. И двете сме такива, че постоянно като се чуем, има защо да си приказваме. Ако един ден не сме разговаряли, на идващия се търсим. Догодина стават 10 години от трансплантацията. Когато аз съм добре, и Стефка е добре, когато съм зле, и тя се усеща по този начин ”, описа пред “24 часа ” при започване на 2019 година Ивка. Чуват се по телефона съвсем всеки ден и Стефка се радва, че заболяването към този момент е зад тила на Ивка, тъй като тя живее посредством нейния Сашо. Така бе до предишния април, когато в пандемията Ивка губи борбата за глътка въздух. “Говорихме ден преди да си отиде. Каза, че няма Коронавирус, само че не може да диша, беше с кислородна маска и в действителност на другия ден е умряла. Разговаряхме с щерка, тя не сподели нищо по тематиката със болестта и аз повече не рових. Много ми беше мъчно, изживях за повторно загубата на Сашо ”, признава Стефка. Въпреки своите 69 години и другите болежки тя продължава да работи. За нея това е тип терапия.
“Най-вярната
ми другарка е
болката, в никакъв случай
не ме оставя,
само че щом приказвам, щом се движа, щом вървя и на работа, добре е ”, съумява да се пошегува. Заедно с мъжа си са се ваксинирали против Коронавирус. “Ваксината не е гаранция, само че душевен е по-добре изключително когато имаме хронични болести ”, споделя Стефка. Така без терзания посрещнаха дружно Възкресение със сина Светослав и приятелката му. За празника Стефка бе омесила козунаци. Прави го още от времето, когато двете момчета били дребни. Дори и да не се получели с добър търговски тип, Сашо постоянно я окуражавал, че по тази причина са доста по-вкусни от купените.
трансплантация и по този начин избавиха живота на 4-ма души. Пред силата и благородството на фамилията се поклони тогава министър председателят Бойко Борисов. Той горещо поддържа апела на Стефка да се подаряват органи. “Тази майка даде персонален образец и изясни по допустимо най-хубавия и човешки метод по какъв начин биха могли да се спасят хора посредством трансплантация и след това да живеят пълноценно. Трябва да пренесем думите до съзнанието на всеки българин, че с даряването на органи може да има живот след гибелта ”, сподели тогава Борисов. Днес Стефка споделя, че болката от загубата на дете е голяма и не отшумява с годините. Просто се научаваш да живееш с нея. Но донорството е идея, която си заслужава. “Това беше упованието ни ”, безапелационна е тя. Жената ясно помни 28 декември 2009 година, когато за последно изпраща Сашо на нощна промяна в куриерската компания, в която работи.
Младият мъж ненадейно получава мозъчен кръвоизлив, без нищо да го е предвещавало. Въпреки напъните на лекарите в регионалната болница във Велико Търново няколко часа по-късно младежът получава втори кръвоизлив. На 31 декември по обед комисия установи мозъчната гибел. На родителите е препоръчана опцията синът им да стане донор и те се съгласяват. “При нас стана доста елементарно вземането на това решение, тъй като аз знаех какво мисли Александър по въпроса за донорството. Даже се смеехме с него, че би трябвало да запишем някъде, а
той ми споделяше:
“На теб кой ще ти
вземе органите,
тук те боли, там те боли ”, спомня си Стефка. Вечерта е откаран в София в университетската болница “Св. Екатерина ”, с цел да бъдат осъществени трансплантациите. В онази кошмарна новогодишна нощ Стефка, Иван и Светослав чакат лекаря да се обади, че са пристигнали, че всичко е наред. Скоро откакто са погребали сина си, с тях се свързва българка от Съединени американски щати. Леля е на Антонина от Пловдив - момичето, което получава сърцето на Александър. “Точно на помена за 40 дни от гибелта на Сашо сърцето спряло. Нещо ми подсказваше, че сърцето му няма да издържи. И като се връщаме от гробищата, лелята се обади да ни заяви ”, спомня си майката на Александър. И връзката им прекъсва. Една година Стефка се надява, че по някакъв метод някой от другите реципиенти ще се обади. “С това живеех и ме крепеше. Като отидем на гробищата, все търсех знак някой да не би да е ходил ”, споделя търновката.
Година след гибелта на Сашо в тв репортаж вижда дамата, която живее с черния дроб на сина
Моли екипа на предаването за нейния телефон. Чуват се на Ивановден. “Казах: “Обажда се майката на вашия донор ”. Отсреща безмълвие. Допълних: “Не се притеснявай, нищо не желая, единствено да знам, че си добре ”, продължава описа си Стефка. Ивка Ганчева от София е с тежка цироза и с помощта на дарения орган на младия мъж получава втори живот. Оказва се, че майката и столичанката имат някои общи неща - те са астрални близначки, бащата на Ивка е Александър и спасителят е Александър. Първата им среща е във Велико Търново - на 10 септември, дружно честват рождените си дни. “Обещахме си още щом се видяхме, да не плачем. Вечерта изкарахме в непрекъснати диалози, опознахме се. И двете сме такива, че постоянно като се чуем, има защо да си приказваме. Ако един ден не сме разговаряли, на идващия се търсим. Догодина стават 10 години от трансплантацията. Когато аз съм добре, и Стефка е добре, когато съм зле, и тя се усеща по този начин ”, описа пред “24 часа ” при започване на 2019 година Ивка. Чуват се по телефона съвсем всеки ден и Стефка се радва, че заболяването към този момент е зад тила на Ивка, тъй като тя живее посредством нейния Сашо. Така бе до предишния април, когато в пандемията Ивка губи борбата за глътка въздух. “Говорихме ден преди да си отиде. Каза, че няма Коронавирус, само че не може да диша, беше с кислородна маска и в действителност на другия ден е умряла. Разговаряхме с щерка, тя не сподели нищо по тематиката със болестта и аз повече не рових. Много ми беше мъчно, изживях за повторно загубата на Сашо ”, признава Стефка. Въпреки своите 69 години и другите болежки тя продължава да работи. За нея това е тип терапия.
“Най-вярната
ми другарка е
болката, в никакъв случай
не ме оставя,
само че щом приказвам, щом се движа, щом вървя и на работа, добре е ”, съумява да се пошегува. Заедно с мъжа си са се ваксинирали против Коронавирус. “Ваксината не е гаранция, само че душевен е по-добре изключително когато имаме хронични болести ”, споделя Стефка. Така без терзания посрещнаха дружно Възкресение със сина Светослав и приятелката му. За празника Стефка бе омесила козунаци. Прави го още от времето, когато двете момчета били дребни. Дори и да не се получели с добър търговски тип, Сашо постоянно я окуражавал, че по тази причина са доста по-вкусни от купените.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ